Хумористична трагедия
В село на мегдана
,,два бастуна",
със скъсана отдавна
младежка струна,
тропат бавно
един срещу друг
с опърпани каскети
и полъх на лук.
Срещата е случайна
рано сутринта
и след ,,Добро утро"
разменят слова:
,,Продаде ли, свате,
доматите пак?"
,,Продадох ги, свате,
нямаше как!
Ама с цената
доматеният бос
прецака ме яко,
изкара ме прост."
,,На тая маймуна
що не показа с бастуна,
че ще го направиш на две
в гърба
на това мекере."
,,Помислих, помислих,
бе сват,
ама беше голям,
с бая дебел врат.
Аз, ако бях
на младите години,
ръцете ми бяха
като пружини."
,,Ох! И моите
бяха като чук,
ама сега...
вата, памук.
Хайде, не се кахъри
и да не ти пука,
щото всички селяни
сме навряни в кюпа.
На мен пък
пипера ми отнеха,
оставиха ми щайгите...
За утеха.
Нас остави!
Чушки, домати, добре,
ама фермерът, свате,
дерт бере.
Добичетата изкараха
ги слаби
докато не клекне,
от цената не олаби.
На безценица
ги взели
тези кожодери.
С млякото
също е така,
а производните му
продават с надута цена.
Горко ни, свате,
ние сме работни,
но за хора не ни имат,
ами за животни.
Босове ли или търговци
все правят така -
да ни разплакват,
а всички сме Божи чеда.
Майко, Българийо наша,
ще ли се оправи
някога тази каша?
Народа ни беден
всеки да тормози,
но дано Господ
го спаси и помози!
© Никола Яндов Все права защищены