31.05.2014 г., 22:32

Хумористична трагедия

911 0 2

                                                         Хумористична трагедия

                                                                  

                                                             В село на мегдана

                                                             ,,два бастуна",

                                                             със скъсана отдавна

                                                             младежка струна,

                                                             тропат бавно

                                                             един срещу друг

                                                             с опърпани каскети

                                                             и полъх на лук.

                                                             Срещата е случайна

                                                             рано сутринта

                                                             и след ,,Добро утро"

                                                             разменят слова:

                                                             ,,Продаде ли, свате,

                                                             доматите пак?"

                                                             ,,Продадох ги, свате,

                                                             нямаше как!

                                                             Ама с цената

                                                            доматеният бос

                                                            прецака ме яко,

                                                            изкара ме прост."

                                                            ,,На тая маймуна

                                                            що не показа с бастуна,

                                                            че ще го направиш на две

                                                            в гърба

                                                            на това мекере."

                                                            ,,Помислих, помислих,

                                                            бе сват,

                                                            ама беше голям,

                                                            с бая дебел врат.

                                                            Аз, ако бях

                                                            на младите години,

                                                            ръцете ми бяха 

                                                            като пружини."

                                                            ,,Ох! И моите

                                                            бяха като чук,

                                                            ама сега...

                                                            вата, памук.

                                                            Хайде, не се кахъри

                                                            и да не ти пука,

                                                            щото всички селяни

                                                            сме навряни в кюпа.

                                                            На мен пък

                                                            пипера ми отнеха,

                                                            оставиха ми щайгите...

                                                            За утеха.

                                                            Нас остави!

                                                            Чушки, домати, добре,

                                                            ама фермерът, свате,

                                                            дерт бере.

                                                            Добичетата изкараха 

                                                            ги слаби

                                                            докато не клекне,

                                                            от цената не олаби.

                                                            На безценица 

                                                            ги взели

                                                            тези кожодери.

                                                            С млякото

                                                            също е така,

                                                            а производните му

                                                            продават с надута цена. 

                                                            Горко ни, свате,

                                                            ние сме работни,

                                                            но за хора не ни имат,

                                                            ами за животни.

                                                            Босове ли или търговци

                                                            все правят така -

                                                            да ни разплакват,

                                                            а всички сме Божи чеда.

                                                            Майко, Българийо наша,

                                                            ще ли се оправи

                                                            някога тази каша?

                                                            Народа ни беден

                                                            всеки да тормози,

                                                            но дано Господ 

                                                            го спаси и помози!              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Ангеле, но винаги съм си задавал въпросът:,,Дали пркалено много хора си траят и отговорни и не отговорни за да е всичко така!
  • Мила наша родна картинка, вече доста годинки...
    "Ама като няма прокопсия -
    плюл съм в тая орисия!"
    Това е положението, поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...