26 jul 2019, 14:05  

И аз да можех да не помня

  Poesía
1.5K 5 10

Когато из  най-мрачния  тунел

в живота лутах се и падах,

къде бе ти  да се опра поне?...

Покри се, за да не пострадаш!...

 

А друг път давех се в една река

от подлост, мъст, лъжи и  злоба,

и нужна бе приятелска ръка,

теб пак те нямаше, за Бога!...

 

Когато сам се люшках в тъмнина

и бури ме настигаха  по пътя,

и търсех лъч надежда, светлина,

ти яхна ветрове попътни!...

 

Сега сияеш - бляскава звезда,

и украсяваш  небосклона,

изтрила всяка минала следа...

И аз да можех да не помня!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, мисля, че си права, Ирина - при раздяла единият страда повече!...Ако и двамата страдат еднакво, едва ли може да се стигне до прекратяване на връзката, поне единият ще се опита да я запази...
  • Винаги единия е по-истински и повече страда при раздяла....Затова казват "Приятел в нужда се познава..."
  • Веси, Васе, Даниела, радвам се, че го харесвате!..
  • Запомнящ се стих! Естествено откровен...
  • Хареса ми. Не ти и трябва.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...