И аз да можех да не помня

Поэзия

1.5K 5 10

Когато из най-мрачния тунел

в живота лутах се и падах,

къде бе ти да се опра поне?...

Покри се, за да не пострадаш!...

А друг път давех се в една река

от подлост, мъст, лъжи и злоба,

и нужна бе приятелска ръка,

теб пак те нямаше, за Бога!...

Когато сам се люшках в тъмнина

и бури ме настигаха по пътя,

и търсех лъч надежда, светлина,

ти яхна ветрове попътни!...

Сега сияеш - бляскава звезда,

и украсяваш небосклона,

изтрила всяка минала следа...

И аз да можех да не помня!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Роби (Роберт)

Да, мисля, че си права, Ирина - при раздяла единият страда повече!...Ако и двамата страдат еднакво, едва ли може да се стигне до прекратяване на връзката, поне единият ще се опита да я запази...

2019-08-19T21:18:37+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Винаги единия е по-истински и повече страда при раздяла....Затова казват "Приятел в нужда се познава..."

2019-08-17T22:59:43+03:00
Роби (Роберт)

Веси, Васе, Даниела, радвам се, че го харесвате!..

2019-08-01T11:28:30+03:00
Данида (Даниела)

Запомнящ се стих! Естествено откровен...

2019-07-29T18:10:43+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Хареса ми. Не ти и трябва.

2019-07-27T21:28:51+03:00