Роби (Роберт)
511 3523
26.07.2019 г., 14:05 ч.  

И аз да можех да не помня 

  Поезия
1004 5 10

Когато из  най-мрачния  тунел

в живота лутах се и падах,

къде бе ти  да се опра поне?...

Покри се, за да не пострадаш!...

 

А друг път давех се в една река

от подлост, мъст, лъжи и  злоба,

и нужна бе приятелска ръка,

теб пак те нямаше, за Бога!...

 

Когато сам се люшках в тъмнина

и бури ме настигаха  по пътя,

и търсех лъч надежда, светлина,

ти яхна ветрове попътни!...

 

Сега сияеш - бляскава звезда,

и украсяваш  небосклона,

изтрила всяка минала следа...

И аз да можех да не помня!...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, мисля, че си права, Ирина - при раздяла единият страда повече!...Ако и двамата страдат еднакво, едва ли може да се стигне до прекратяване на връзката, поне единият ще се опита да я запази...
  • Винаги единия е по-истински и повече страда при раздяла....Затова казват "Приятел в нужда се познава..."
  • Веси, Васе, Даниела, радвам се, че го харесвате!..
  • Запомнящ се стих! Естествено откровен...
  • Хареса ми. Не ти и трябва.
  • Много силно! Поздравления, Роби!
  • Георги, Шефе, Мария, Мариела, Мариана, Наде, благодаря за присъствието на страничката ми и отзивите!...
    Желая ви хубав уикенд!...
  • И не помня, Роби! Уроците, да, но такива особи...
  • Истините от живота болят и не се забравят. Учат ни.
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??