И аз да можех да не помня
Когато из най-мрачния тунел
в живота лутах се и падах,
къде бе ти да се опра поне?...
Покри се, за да не пострадаш!...
А друг път давех се в една река
от подлост, мъст, лъжи и злоба,
и нужна бе приятелска ръка,
теб пак те нямаше, за Бога!...
Когато сам се люшках в тъмнина
и бури ме настигаха по пътя,
и търсех лъч надежда, светлина,
ти яхна ветрове попътни!...
Сега сияеш - бляскава звезда,
и украсяваш небосклона,
изтрила всяка минала следа...
И аз да можех да не помня!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
