28 mar 2019, 16:10  

И аз го пускам

  Poesía » Otra
745 10 15

Душата ми зад хиляди врати
мечтае си с фантазии и илюзии.
А някой чука, тропа и звъни
и аз го пускам, пускам него - Слънцето.
Понякога в прозорчето - блести...
И малко птиче ми почуква с човка...
Останаха ли глътки и трохи?
Мечтания от Шуман и Чайковски?
И ти, ако наминеш, провери
дали съм дом, приют или чакалня.!
Във всеки случай с гостите добри
ми се мълчи между джезве и чайник.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих! Много ми хареса!
  • Благодаря на всички, които реагираха на думичките и особено на Дани за поетичните попадения, с които разчувства заспалата мен!
  • Невероятни сте! Благодаря, за Поезията!
  • Прекрасно начало на деня ми! Благодаря за виртуозния стих, мелодиката и всички подсказани нюанси!
  • Това продължение е като извикване на бис! Насладих му се, душата ми ликува!
    Браво, Райне!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...