RainaVakova
431 2760
28.03.2019 г., 16:10 ч.  

И аз го пускам 

  Поезия » Друга
565 10 15

Душата ми зад хиляди врати
мечтае си с фантазии и илюзии.
А някой чука, тропа и звъни
и аз го пускам, пускам него - Слънцето.
Понякога в прозорчето - блести...
И малко птиче ми почуква с човка...
Останаха ли глътки и трохи?
Мечтания от Шуман и Чайковски?
И ти, ако наминеш, провери
дали съм дом, приют или чакалня.!
Във всеки случай с гостите добри
ми се мълчи между джезве и чайник.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотен стих! Много ми хареса!
  • Благодаря на всички, които реагираха на думичките и особено на Дани за поетичните попадения, с които разчувства заспалата мен!
  • Невероятни сте! Благодаря, за Поезията!
  • Прекрасно начало на деня ми! Благодаря за виртуозния стих, мелодиката и всички подсказани нюанси!
  • Това продължение е като извикване на бис! Насладих му се, душата ми ликува!
    Браво, Райне!
  • Харесва ми! Поздравления!
  • Ръцете ми са преродени гълъби.
    Трошица по трошица те събирам.
    До тях боли, след тях е само хубаво,
    без тях е равносилно на умиране.

    Очите ми - светулки недогонени,
    роят звезди в застинали вулкани,
    рисуват ореоли на иконите,
    които сме видяли и забравили.

    Под стъпките ни гарите са острови.
    По релсите на днес прииждаш утре,
    подкарвам слънцето - хлапак разрошен
    и залеза преглъщам много пъти.

    След гласните ми парещи извивки
    мелодии на ангели влудяват.
    Запява дъжд и се наливат вишните,
    а истинските стихове се давят.
  • Намери си филигранния завършек, Райна. В кратката форма, каквато е в случая на тази творба, това е от огромна важност. Дългият текскт може да е носител и на вътрешни поанти.
    Само с няколко реда даваш възможност мисълта на читателя да се развихри в коридорите на емоцията. Благодаря ти за усещането. Беше неповторимо!
  • Много уютно.
  • Шостакович. Вторият му валс.
    Сложи онази рокля без цветята.
    На шията - ефирния си шал,
    да гали вместо мене рамената ти.
    До утре, с мълчаливото еспресо.
    По късни доби, чаят ме успива.
    Така, че ако имаш интерес,
    бутилка, отлежало ни отива...
  • Сядам, да си помълчим. Кафе, моля! Черно.
  • Харесва ми!
  • С Мария.
    Поздрави
  • Тъжно, с интересна поанта!
    " А ти, ако наминеш, провери
    дали съм дом, приют или чакалня."!!!!!!!!!!!
  • Много силни слова си изрекла тук... и толкова истински! Насладих се!
Предложения
: ??:??