28.03.2019 г., 16:10  

И аз го пускам

744 10 15

Душата ми зад хиляди врати
мечтае си с фантазии и илюзии.
А някой чука, тропа и звъни
и аз го пускам, пускам него - Слънцето.
Понякога в прозорчето - блести...
И малко птиче ми почуква с човка...
Останаха ли глътки и трохи?
Мечтания от Шуман и Чайковски?
И ти, ако наминеш, провери
дали съм дом, приют или чакалня.!
Във всеки случай с гостите добри
ми се мълчи между джезве и чайник.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих! Много ми хареса!
  • Благодаря на всички, които реагираха на думичките и особено на Дани за поетичните попадения, с които разчувства заспалата мен!
  • Невероятни сте! Благодаря, за Поезията!
  • Прекрасно начало на деня ми! Благодаря за виртуозния стих, мелодиката и всички подсказани нюанси!
  • Това продължение е като извикване на бис! Насладих му се, душата ми ликува!
    Браво, Райне!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...