28 мар. 2019 г., 16:10  

И аз го пускам

748 10 15

Душата ми зад хиляди врати
мечтае си с фантазии и илюзии.
А някой чука, тропа и звъни
и аз го пускам, пускам него - Слънцето.
Понякога в прозорчето - блести...
И малко птиче ми почуква с човка...
Останаха ли глътки и трохи?
Мечтания от Шуман и Чайковски?
И ти, ако наминеш, провери
дали съм дом, приют или чакалня.!
Във всеки случай с гостите добри
ми се мълчи между джезве и чайник.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих! Много ми хареса!
  • Благодаря на всички, които реагираха на думичките и особено на Дани за поетичните попадения, с които разчувства заспалата мен!
  • Невероятни сте! Благодаря, за Поезията!
  • Прекрасно начало на деня ми! Благодаря за виртуозния стих, мелодиката и всички подсказани нюанси!
  • Това продължение е като извикване на бис! Насладих му се, душата ми ликува!
    Браво, Райне!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...