ПОНЯКОГА И БОЛКАТА СИ СТРУВА
Разплел световното кълбо от нерви,
по хълмовете слиза мълчешком
скиталец, непокорен бард – Септември,
и дири нейде да намери дом.
Пастир на листопадни върволици,
тъкач на крехки утринни слани,
на пазва скътал зъзнещите птици,
нелитнали към топлите страни,
той кошница със златно грозде носи
и знам, че чепчица ще ми даде.
Не му задавам глупави въпроси, ...