Понякога и болката си струва
ПОНЯКОГА И БОЛКАТА СИ СТРУВА
Разплел световното кълбо от нерви,
по хълмовете слиза мълчешком
скиталец, непокорен бард – Септември,
и дири нейде да намери дом.
Пастир на листопадни върволици,
тъкач на крехки утринни слани,
на пазва скътал зъзнещите птици,
нелитнали към топлите страни,
той кошница със златно грозде носи
и знам, че чепчица ще ми даде.
Не му задавам глупави въпроси,
единствено се питам накъде
най-сетне уморен ще се упъти.
(Дано пороят тук го доведе.)
По скулите на хълмите се срутва
догарящият в сивотата ден.
И аз, която чаках до премала,
смирена в залеза ще се стопя.
Ще драсна по стъклата строфи в бяло
среднощ, преди оттук да отлетя.
А сутрин някой, изгрева размътил
с дъха на още топлото кафе,
дано успее в чезнещите стъпки
последния ми стих да прочете.
© Валентина Йотова All rights reserved.
