yotovava (Валентина Йотова)
2630 22200
4.12.2023 г., 10:30 ч.  

Понякога и болката си струва 

  Поезия
571 4 13

ПОНЯКОГА И БОЛКАТА СИ СТРУВА

 

Разплел световното кълбо от нерви,

по хълмовете слиза мълчешком

скиталец, непокорен бард – Септември,

и дири нейде да намери дом.

 

Пастир на листопадни върволици,

тъкач на крехки утринни слани,

на пазва скътал зъзнещите птици,

нелитнали към топлите страни,

 

той кошница със златно грозде носи 

и знам, че чепчица ще ми даде.

Не му задавам глупави въпроси,

единствено се питам накъде

 

най-сетне уморен ще се упъти.

(Дано пороят тук го доведе.)

По скулите на хълмите се срутва

догарящият в сивотата ден.

 

И аз, която чаках до премала,

смирена в залеза ще се стопя.

Ще драсна по стъклата строфи в бяло

среднощ, преди оттук да отлетя.

 

А сутрин някой, изгрева размътил

с дъха на още топлото кафе,

дано успее в чезнещите стъпки

последния ми стих да прочете.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??