2 jul 2008, 15:44

И ето днес

  Poesía
730 0 5
 

И ето днес - от вчера толкова различно,

но може и така да се живее. Примирено,

без напева на името му във цикличност,

без него да лекува бъдещето наранено...

 

И ето тя - отново си изглежда същата.

И изминава мислите и своите маршрути,

с една походка от душата та до къщата,

и пак говори на света с очи нечути...

 

И ето днес - светът не рухва драматично,

дори не вижда като в огледало в нея как се срива.

Светът не взема никое погубване за лично,

и ето днес - отвън е тя, отвътре - си отива.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Светът не взема никое погубване за лично,

    и ето днес - отвън е тя, отвътре - си отива."

    Много мъдър стих...Звучи толкова тъжно...И познато...

    Страшно много ми хареса.


  • Браво...много хубаво...!
    страхотна си...
  • Великолепно!
    Поздравления!
  • невероятно - браво,браво...
  • Светът не взема никое погубване за лично,

    и ето днес - отвън е тя, отвътре - си отива.
    !!!
    Страхотен стих!
    Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....