И ето днес - от вчера толкова различно,
но може и така да се живее. Примирено,
без напева на името му във цикличност,
без него да лекува бъдещето наранено...
И ето тя - отново си изглежда същата.
И изминава мислите и своите маршрути,
с една походка от душата та до къщата,
и пак говори на света с очи нечути...
И ето днес - светът не рухва драматично,
дори не вижда като в огледало в нея как се срива.
Светът не взема никое погубване за лично,
и ето днес - отвън е тя, отвътре - си отива.