2.07.2008 г., 15:44

И ето днес

726 0 5
 

И ето днес - от вчера толкова различно,

но може и така да се живее. Примирено,

без напева на името му във цикличност,

без него да лекува бъдещето наранено...

 

И ето тя - отново си изглежда същата.

И изминава мислите и своите маршрути,

с една походка от душата та до къщата,

и пак говори на света с очи нечути...

 

И ето днес - светът не рухва драматично,

дори не вижда като в огледало в нея как се срива.

Светът не взема никое погубване за лично,

и ето днес - отвън е тя, отвътре - си отива.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евкалипт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Светът не взема никое погубване за лично,

    и ето днес - отвън е тя, отвътре - си отива."

    Много мъдър стих...Звучи толкова тъжно...И познато...

    Страшно много ми хареса.


  • Браво...много хубаво...!
    страхотна си...
  • Великолепно!
    Поздравления!
  • невероятно - браво,браво...
  • Светът не взема никое погубване за лично,

    и ето днес - отвън е тя, отвътре - си отива.
    !!!
    Страхотен стих!
    Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...