2 июл. 2008 г., 15:44

И ето днес

728 0 5
 

И ето днес - от вчера толкова различно,

но може и така да се живее. Примирено,

без напева на името му във цикличност,

без него да лекува бъдещето наранено...

 

И ето тя - отново си изглежда същата.

И изминава мислите и своите маршрути,

с една походка от душата та до къщата,

и пак говори на света с очи нечути...

 

И ето днес - светът не рухва драматично,

дори не вижда като в огледало в нея как се срива.

Светът не взема никое погубване за лично,

и ето днес - отвън е тя, отвътре - си отива.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евкалипт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Светът не взема никое погубване за лично,

    и ето днес - отвън е тя, отвътре - си отива."

    Много мъдър стих...Звучи толкова тъжно...И познато...

    Страшно много ми хареса.


  • Браво...много хубаво...!
    страхотна си...
  • Великолепно!
    Поздравления!
  • невероятно - браво,браво...
  • Светът не взема никое погубване за лично,

    и ето днес - отвън е тя, отвътре - си отива.
    !!!
    Страхотен стих!
    Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...