2 июл. 2008 г., 15:44

И ето днес

731 0 5
 

И ето днес - от вчера толкова различно,

но може и така да се живее. Примирено,

без напева на името му във цикличност,

без него да лекува бъдещето наранено...

 

И ето тя - отново си изглежда същата.

И изминава мислите и своите маршрути,

с една походка от душата та до къщата,

и пак говори на света с очи нечути...

 

И ето днес - светът не рухва драматично,

дори не вижда като в огледало в нея как се срива.

Светът не взема никое погубване за лично,

и ето днес - отвън е тя, отвътре - си отива.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евкалипт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Светът не взема никое погубване за лично,

    и ето днес - отвън е тя, отвътре - си отива."

    Много мъдър стих...Звучи толкова тъжно...И познато...

    Страшно много ми хареса.


  • Браво...много хубаво...!
    страхотна си...
  • Великолепно!
    Поздравления!
  • невероятно - браво,браво...
  • Светът не взема никое погубване за лично,

    и ето днес - отвън е тя, отвътре - си отива.
    !!!
    Страхотен стих!
    Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...