4 jul 2025, 10:21

... и грейна от надежда по-зелена...

  Poesía
140 0 0

Разнищените крайчета плета
на мислите си. Черните прескачам.
Аз помня тези влюбени лета –
заспали там, в сърцето на косача.
Сред росните поляни повей тих,
стаявам се... Душа на пеперуди
с прашец от цвете пиша нежен стих,
летата да целуне и събуди.

 

Наточена е тънката коса.
Върви, косачо, слънцето напече,
откос и болка. Ще я понеса.
Изглежда като жива отдалече,
тревата и трепти от онзи звук,
полегна тихо, даже не простена.
Изправи се, по-жилава напук
и грейна от надежда по-зелена.

 

И в нея още живо е пламти
и с медените чанове напява
и тихичко кълни, кълни отава...
Сърце на лято... В него – аз и ти... 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...