4.07.2025 г., 10:21

... и грейна от надежда по-зелена...

138 0 0

Разнищените крайчета плета
на мислите си. Черните прескачам.
Аз помня тези влюбени лета –
заспали там, в сърцето на косача.
Сред росните поляни повей тих,
стаявам се... Душа на пеперуди
с прашец от цвете пиша нежен стих,
летата да целуне и събуди.

 

Наточена е тънката коса.
Върви, косачо, слънцето напече,
откос и болка. Ще я понеса.
Изглежда като жива отдалече,
тревата и трепти от онзи звук,
полегна тихо, даже не простена.
Изправи се, по-жилава напук
и грейна от надежда по-зелена.

 

И в нея още живо е пламти
и с медените чанове напява
и тихичко кълни, кълни отава...
Сърце на лято... В него – аз и ти... 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...