И гърми...
И гърми и вали по сърцето съдрано.
Придойде с грехове вечерта.
Чакаш бистро поточе с вода до коляно
а си сред побесняла вода.
Дай ръка, по-добре е когато сме близко.
Не е страшно, само мътна река.
Упорито отново изгрява от изток,
ще преминем, подай ми ръка.
И макар да е страх, намери си поета,
ще откриеш тогава брега.
Всички земни реки се изливат във Лета,
Но така не сега.
Не сега.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados
