И гърми...
И гърми и вали по сърцето съдрано.
Придойде с грехове вечерта.
Чакаш бистро поточе с вода до коляно
а си сред побесняла вода.
Дай ръка, по-добре е когато сме близко.
Не е страшно, само мътна река.
Упорито отново изгрява от изток,
ще преминем, подай ми ръка.
И макар да е страх, намери си поета,
ще откриеш тогава брега.
Всички земни реки се изливат във Лета,
Но така не сега.
Не сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисер Бойчев Всички права запазени
