И гърми...

1 окт. 2022 г., 13:14

Поэзия

285 1 1

И гърми и вали по сърцето съдрано.

Придойде с грехове вечерта.

Чакаш бистро поточе с вода до коляно

а си сред побесняла вода.

Дай ръка, по-добре е когато сме близко.

Не е страшно, само мътна река.

Упорито отново изгрява от изток,

ще преминем, подай ми ръка.

И макар да е страх, намери си поета,

ще откриеш тогава брега.

Всички земни реки се изливат във Лета,

Но така не сега.

Не сега.