И гърми и вали по сърцето съдрано.
Придойде с грехове вечерта.
Чакаш бистро поточе с вода до коляно
а си сред побесняла вода.
Дай ръка, по-добре е когато сме близко.
Не е страшно, само мътна река.
Упорито отново изгрява от изток,
ще преминем, подай ми ръка.
И макар да е страх, намери си поета,
ще откриеш тогава брега.
Всички земни реки се изливат във Лета,
Но така не сега.
Не сега.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
