8 sept 2016, 23:42

И идва нощта... 

  Poesía
1243 5 12

 

За миг се обърках.
Беше ми време и всичко.
Беше най-чистият миг,
на душа - съзерцание,
спомен, луна, послеслучен
и мит.
Беше най-тъжното речно сияние...
камък в очите ти, болка на устните,
сянка на челото, мислен покой...
очистен... светът се отрони из морски бриз
и все така далеч от мен разпадна се в пясъка...
Къде си? Къде си сега, в остарелия вятър ли,
на душата - в листата, на песните - в нотите,
в картината - пламъче, в гласа ми - трептене ли?
Къде си, пирате от слънце и пламък...

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разкошно!
  • Красиво поетично докосване.
  • На мен ми хареса "камък в очите ти", защото се сетих за любимата си песен на U2 - With or without you: "See the stone set in your eyes..." Невероятно звучене си създала на стиха.
  • Особено отронването "из морски бриз" и разпадането в пясъка, "в остарелия вятър" - браво! Креативно, интересно, поетично...
  • "Къде си? Къде си сега, в остарелия вятър ли,
    на душата - в листата, на песните - в нотите,
    в картината - пламъче, в гласа ми - трептене ли?
    Къде си, пирате от слънце и пламък..."

    Какво да кажа...оставяш ме без думи по един вдъхновяващ начин
  • Благодаря
  • Невероятен начин на изразяване, уникален!
  • Хубав стих!
  • "Пирате от слънце и пламък"
  • Докосващ стих! Много ми хареса, Йоана!
  • "Пирате от слънце и пламък".
    За него си заслужава!
    Поздрав!
  • Чисто, ефирно и отронено от душата. Много, много ми хареса!
Propuestas
: ??:??