И идва нощта...
За миг се обърках.
Беше ми време и всичко.
Беше най-чистият миг,
на душа - съзерцание,
спомен, луна, послеслучен
и мит.
Беше най-тъжното речно сияние...
камък в очите ти, болка на устните,
сянка на челото, мислен покой...
очистен... светът се отрони из морски бриз
и все така далеч от мен разпадна се в пясъка...
Къде си? Къде си сега, в остарелия вятър ли,
на душата - в листата, на песните - в нотите,
в картината - пламъче, в гласа ми - трептене ли?
Къде си, пирате от слънце и пламък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
