8 сент. 2016 г., 23:42

И идва нощта...

Поэзия

1.4K 5 12

За миг се обърках.
Беше ми време и всичко.
Беше най-чистият миг,
на душа - съзерцание,
спомен, луна, послеслучен
и мит.
Беше най-тъжното речно сияние...
камък в очите ти, болка на устните,
сянка на челото, мислен покой...
очистен... светът се отрони из морски бриз
и все така далеч от мен разпадна се в пясъка...
Къде си? Къде си сега, в остарелия вятър ли,
на душата - в листата, на песните - в нотите,
в картината - пламъче, в гласа ми - трептене ли?
Къде си, пирате от слънце и пламък...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Tita_Marello (Тита)

Разкошно!

2016-12-03T01:09:59+02:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Красиво поетично докосване.

2016-09-17T02:33:44+03:00
rocker (Велин)

На мен ми хареса "камък в очите ти", защото се сетих за любимата си песен на U2 - With or without you: "See the stone set in your eyes..." Невероятно звучене си създала на стиха.

2016-09-10T23:08:35+03:00
Bezzhichen (Безжичен)

Особено отронването "из морски бриз" и разпадането в пясъка, "в остарелия вятър" - браво! Креативно, интересно, поетично...

2016-09-10T16:13:35+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

"Къде си? Къде си сега, в остарелия вятър ли,
на душата - в листата, на песните - в нотите,
в картината - пламъче, в гласа ми - трептене ли?
Къде си, пирате от слънце и пламък..."

Какво да кажа...оставяш ме без думи по един вдъхновяващ начин

2016-09-10T15:23:39+03:00