17 jul 2020, 17:18

И кучетата

  Poesía » Civil
742 0 0

 

Дори кучетата общуват,

през дворовете лаят.

Споделят, радват се, че съществуват,

не крият нищо, от началото до края.

 

Не скриват, когато са щастливи,

нито щом от човек са наранени.

Не говорят, но показват, че са живи,

а в очите им са чувства съкровени.

 

И когато го забравят или захвърлят далече,

песът ще си отиде от човека последен.

Ще изскимти и ще пожелае "Хубава вечер!",

свит в ъгъла на тротоара леден.

 

Явор Перфанов

16.07.2020 г.

Г. Оряховица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...