Jul 17, 2020, 5:18 PM

И кучетата

  Poetry » Civic
740 0 0

 

Дори кучетата общуват,

през дворовете лаят.

Споделят, радват се, че съществуват,

не крият нищо, от началото до края.

 

Не скриват, когато са щастливи,

нито щом от човек са наранени.

Не говорят, но показват, че са живи,

а в очите им са чувства съкровени.

 

И когато го забравят или захвърлят далече,

песът ще си отиде от човека последен.

Ще изскимти и ще пожелае "Хубава вечер!",

свит в ъгъла на тротоара леден.

 

Явор Перфанов

16.07.2020 г.

Г. Оряховица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...