17 июл. 2020 г., 17:18

И кучетата

741 0 0

 

Дори кучетата общуват,

през дворовете лаят.

Споделят, радват се, че съществуват,

не крият нищо, от началото до края.

 

Не скриват, когато са щастливи,

нито щом от човек са наранени.

Не говорят, но показват, че са живи,

а в очите им са чувства съкровени.

 

И когато го забравят или захвърлят далече,

песът ще си отиде от човека последен.

Ще изскимти и ще пожелае "Хубава вечер!",

свит в ъгъла на тротоара леден.

 

Явор Перфанов

16.07.2020 г.

Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...