17 июл. 2020 г., 17:18

И кучетата

737 0 0

 

Дори кучетата общуват,

през дворовете лаят.

Споделят, радват се, че съществуват,

не крият нищо, от началото до края.

 

Не скриват, когато са щастливи,

нито щом от човек са наранени.

Не говорят, но показват, че са живи,

а в очите им са чувства съкровени.

 

И когато го забравят или захвърлят далече,

песът ще си отиде от човека последен.

Ще изскимти и ще пожелае "Хубава вечер!",

свит в ъгъла на тротоара леден.

 

Явор Перфанов

16.07.2020 г.

Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...