17 июл. 2020 г., 17:18

И кучетата

739 0 0

 

Дори кучетата общуват,

през дворовете лаят.

Споделят, радват се, че съществуват,

не крият нищо, от началото до края.

 

Не скриват, когато са щастливи,

нито щом от човек са наранени.

Не говорят, но показват, че са живи,

а в очите им са чувства съкровени.

 

И когато го забравят или захвърлят далече,

песът ще си отиде от човека последен.

Ще изскимти и ще пожелае "Хубава вечер!",

свит в ъгъла на тротоара леден.

 

Явор Перфанов

16.07.2020 г.

Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...