15 sept 2012, 4:04

И ме дебнат надежди...

  Poesía » Otra
2.2K 1 30

Всички есенни дни са ужасно добри. За тъга.

 

Къси. Жълти. Ухаят на угар и гнило.

 

И ме дебнат надежди за дъжд и вселенска мъгла –

 

да затрият света. Или... Боже -  поне го умият!

 

През прозореца - сиво. Ни помен от злато и мед.

 

Като тази жена, дето днес ще намине наблизо.

 

Вчера тя изпроводила внучето. Бúло на 5.

 

 

Всеки есенен ден - безпощадната божия  милост.

2012*   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Другите вече са го казали...
    Аз ще помълча.
    !!!
  • Земетръсната сила на твоят неподражаема и силно физиономична поезия отново ме разлюля с 9 по Рихтер...
  • Отново като земетресение...стелеш думите и сякаш им придаваш ново значение, а постоянно ги чуваме... Невероятна, всепоглъщаща игра на мисълта...
  • Възхищавам ти се винаги, когато чета твоята разтърсваща поезия!
    Оставяш своя диря в поетичната нива, чаровнице! Радвам се, че те познавам, Поли!
    Честита Кoледа!
  • тежи като воденичен камък на шията..

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...