Всички есенни дни са ужасно добри. За тъга.
Къси. Жълти. Ухаят на угар и гнило.
И ме дебнат надежди за дъжд и вселенска мъгла –
да затрият света. Или... Боже - поне го умият!
През прозореца - сиво. Ни помен от злато и мед.
Като тази жена, дето днес ще намине наблизо.
Вчера тя изпроводила внучето. Бúло на 5.
Всеки есенен ден - безпощадната божия милост.
2012*