15.09.2012 г., 4:04

И ме дебнат надежди...

2.2K 1 30

Всички есенни дни са ужасно добри. За тъга.

 

Къси. Жълти. Ухаят на угар и гнило.

 

И ме дебнат надежди за дъжд и вселенска мъгла –

 

да затрият света. Или... Боже -  поне го умият!

 

През прозореца - сиво. Ни помен от злато и мед.

 

Като тази жена, дето днес ще намине наблизо.

 

Вчера тя изпроводила внучето. Бúло на 5.

 

 

Всеки есенен ден - безпощадната божия  милост.

2012*   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Другите вече са го казали...
    Аз ще помълча.
    !!!
  • Земетръсната сила на твоят неподражаема и силно физиономична поезия отново ме разлюля с 9 по Рихтер...
  • Отново като земетресение...стелеш думите и сякаш им придаваш ново значение, а постоянно ги чуваме... Невероятна, всепоглъщаща игра на мисълта...
  • Възхищавам ти се винаги, когато чета твоята разтърсваща поезия!
    Оставяш своя диря в поетичната нива, чаровнице! Радвам се, че те познавам, Поли!
    Честита Кoледа!
  • тежи като воденичен камък на шията..

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...