Sep 15, 2012, 4:04 AM

И ме дебнат надежди...

  Poetry » Other
2.2K 1 30

Всички есенни дни са ужасно добри. За тъга.

 

Къси. Жълти. Ухаят на угар и гнило.

 

И ме дебнат надежди за дъжд и вселенска мъгла –

 

да затрият света. Или... Боже -  поне го умият!

 

През прозореца - сиво. Ни помен от злато и мед.

 

Като тази жена, дето днес ще намине наблизо.

 

Вчера тя изпроводила внучето. Бúло на 5.

 

 

Всеки есенен ден - безпощадната божия  милост.

2012*   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Другите вече са го казали...
    Аз ще помълча.
    !!!
  • Земетръсната сила на твоят неподражаема и силно физиономична поезия отново ме разлюля с 9 по Рихтер...
  • Отново като земетресение...стелеш думите и сякаш им придаваш ново значение, а постоянно ги чуваме... Невероятна, всепоглъщаща игра на мисълта...
  • Възхищавам ти се винаги, когато чета твоята разтърсваща поезия!
    Оставяш своя диря в поетичната нива, чаровнице! Радвам се, че те познавам, Поли!
    Честита Кoледа!
  • тежи като воденичен камък на шията..

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...