И ме дебнат надежди...

Поэзия » Другая

2.2K 1 30

Всички есенни дни са ужасно добри. За тъга.

Къси. Жълти. Ухаят на угар и гнило.

И ме дебнат надежди за дъжд и вселенска мъгла –

да затрият света. Или... Боже - поне го умият!

През прозореца - сиво. Ни помен от злато и мед.

Като тази жена, дето днес ще намине наблизо.

Вчера тя изпроводила внучето. Бúло на 5.

Всеки есенен ден - безпощадната божия милост.

2012*

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ена (Елена Гоцева)

Другите вече са го казали...
Аз ще помълча.
!!!

2019-03-18T10:14:54+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Земетръсната сила на твоят неподражаема и силно физиономична поезия отново ме разлюля с 9 по Рихтер...

2015-04-10T12:59:10+03:00
doubt (Ирина)

Отново като земетресение...стелеш думите и сякаш им придаваш ново значение, а постоянно ги чуваме... Невероятна, всепоглъщаща игра на мисълта...

2013-05-02T01:11:50+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Възхищавам ти се винаги, когато чета твоята разтърсваща поезия!
Оставяш своя диря в поетичната нива, чаровнице! Радвам се, че те познавам, Поли!
Честита Кoледа!

2012-12-27T12:50:14+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тежи като воденичен камък на шията..

2012-10-19T14:56:13+03:00