24 feb 2015, 23:21

И не знам грях ли е - или само вина...

826 0 4


https://www.youtube.com/watch?v=dWdGFHa8Pz4&feature=player_embedded





Още седмица-две…



 

Още седмица-две -
                        и навън ще се стопли,

ще се синне небето,
                        ще разцъфнат цветя.

Ще изсъхнат под слънцето
                        калните локви,

ще изчезнат в горите
                        мъглите, снегът.



Още седмица-две -
                        ще се върнат в гнездото

двата щъркела, крачили
                        по чужди места.

Ще забие пак в бора
                        кълвачът длетото,

ще потърсят гугутките
                        свойте стари гнезда.



Още седмица-две -
                        ще си дойдат във вкъщи

мойте близки, намерили
                        хляб в чужда страна.

Цяла зима копняла
                        това тяхно завръщане,

ще отпусна душата си,
                        ще прогоня страха.



Още седмица-две...
                        Чувствам -  жива съм още.

Боже, грях ли е, боже,
                        да обичаш така

пролетта, двата щърка, 
                        гугутките в нощите,

свойте близки … и  толкова
                        други земни неща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, така е, но съм чувала от стари хора, че не било на добро нито много да се смееш, нито да се радваш прекомерно...Но пък как наистина по друг начин да се почувстваш жив? Поздрави, Светла!
  • Как ще е грях да се чувстваш жив! Едно от най-прекрасните чувства!!
  • Благодаря! Ценя тези добри думи - от майстор! Поздрави!
  • Много трогателен, много-много човечен стих!
    Хубаво....

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...