Feb 24, 2015, 11:21 PM

И не знам грях ли е - или само вина...

828 0 4


https://www.youtube.com/watch?v=dWdGFHa8Pz4&feature=player_embedded





Още седмица-две…



 

Още седмица-две -
                        и навън ще се стопли,

ще се синне небето,
                        ще разцъфнат цветя.

Ще изсъхнат под слънцето
                        калните локви,

ще изчезнат в горите
                        мъглите, снегът.



Още седмица-две -
                        ще се върнат в гнездото

двата щъркела, крачили
                        по чужди места.

Ще забие пак в бора
                        кълвачът длетото,

ще потърсят гугутките
                        свойте стари гнезда.



Още седмица-две -
                        ще си дойдат във вкъщи

мойте близки, намерили
                        хляб в чужда страна.

Цяла зима копняла
                        това тяхно завръщане,

ще отпусна душата си,
                        ще прогоня страха.



Още седмица-две...
                        Чувствам -  жива съм още.

Боже, грях ли е, боже,
                        да обичаш така

пролетта, двата щърка, 
                        гугутките в нощите,

свойте близки … и  толкова
                        други земни неща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, така е, но съм чувала от стари хора, че не било на добро нито много да се смееш, нито да се радваш прекомерно...Но пък как наистина по друг начин да се почувстваш жив? Поздрави, Светла!
  • Как ще е грях да се чувстваш жив! Едно от най-прекрасните чувства!!
  • Благодаря! Ценя тези добри думи - от майстор! Поздрави!
  • Много трогателен, много-много човечен стих!
    Хубаво....

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...