24.02.2015 г., 23:21

И не знам грях ли е - или само вина...

831 0 4


https://www.youtube.com/watch?v=dWdGFHa8Pz4&feature=player_embedded





Още седмица-две…



 

Още седмица-две -
                        и навън ще се стопли,

ще се синне небето,
                        ще разцъфнат цветя.

Ще изсъхнат под слънцето
                        калните локви,

ще изчезнат в горите
                        мъглите, снегът.



Още седмица-две -
                        ще се върнат в гнездото

двата щъркела, крачили
                        по чужди места.

Ще забие пак в бора
                        кълвачът длетото,

ще потърсят гугутките
                        свойте стари гнезда.



Още седмица-две -
                        ще си дойдат във вкъщи

мойте близки, намерили
                        хляб в чужда страна.

Цяла зима копняла
                        това тяхно завръщане,

ще отпусна душата си,
                        ще прогоня страха.



Още седмица-две...
                        Чувствам -  жива съм още.

Боже, грях ли е, боже,
                        да обичаш така

пролетта, двата щърка, 
                        гугутките в нощите,

свойте близки … и  толкова
                        други земни неща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, така е, но съм чувала от стари хора, че не било на добро нито много да се смееш, нито да се радваш прекомерно...Но пък как наистина по друг начин да се почувстваш жив? Поздрави, Светла!
  • Как ще е грях да се чувстваш жив! Едно от най-прекрасните чувства!!
  • Благодаря! Ценя тези добри думи - от майстор! Поздрави!
  • Много трогателен, много-много човечен стих!
    Хубаво....

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...