12 dic 2016, 7:38  

И нежност от очите ни извира...

1.8K 7 23

Не бях мечтал за теб във нощен час

и в сънища дори не бях те срещал...

Не бях вървял след тебе във захлас...

Случайно те видях и стана нещо!...

 

Вървеше ти, вглъбена в своя свят,

очите ти се взираха далече...

Животът - на събития богат,

от теб незабелязан си течеше...

 

Внезапно спрях – случаен минувач,

забравил накъде, защо отива!...

Не би ме сепнал нито смях, ни плач!...

Ти беше изумително красива!...

 

И Бог ли ти прошепна, туй не знам,

да вдигнеш погледа си ти към мене...

Погледна ме  на улицата, там,

и... се изгубих в твоята вселена!...

 

С теб често спомняме си този миг

и топлите ни устни се намират...

От спалнята долита  детски вик...

И  нежност от очите ни извира!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Меги!...Радвам се, че ти харесва!...
  • Много е мило, Роби!
  • И аз, Валя!...Всъщност, няма човек, който да не обича щастливия край...Макар че не винаги се получава в живота!...
  • Късметлия! Много обичам щастливия край!
  • Светла, Силвия, Марина, радвам, се че харесахте този стих!...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...