12 dic 2016, 7:38  

И нежност от очите ни извира... 

  Poesía » De amor
1602 7 23

Не бях мечтал за теб във нощен час

и в сънища дори не бях те срещал...

Не бях вървял след тебе във захлас...

Случайно те видях и стана нещо!...

 

Вървеше ти, вглъбена в своя свят,

очите ти се взираха далече...

Животът - на събития богат,

от теб незабелязан си течеше...

 

Внезапно спрях – случаен минувач,

забравил накъде, защо отива!...

Не би ме сепнал нито смях, ни плач!...

Ти беше изумително красива!...

 

И Бог ли ти прошепна, туй не знам,

да вдигнеш погледа си ти към мене...

Погледна ме  на улицата, там,

и... се изгубих в твоята вселена!...

 

С теб често спомняме си този миг

и топлите ни устни се намират...

От спалнята долита  детски вик...

И  нежност от очите ни извира!...

 

 

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??