И нежност от очите ни извира...
Не бях мечтал за теб във нощен час
и в сънища дори не бях те срещал...
Не бях вървял след тебе във захлас...
Случайно те видях и стана нещо!...
Вървеше ти, вглъбена в своя свят,
очите ти се взираха далече...
Животът - на събития богат,
от теб незабелязан си течеше...
Внезапно спрях – случаен минувач,
забравил накъде, защо отива!...
Не би ме сепнал нито смях, ни плач!...
Ти беше изумително красива!...
И Бог ли ти прошепна, туй не знам,
да вдигнеш погледа си ти към мене...
Погледна ме на улицата, там,
и... се изгубих в твоята вселена!...
С теб често спомняме си този миг
и топлите ни устни се намират...
От спалнята долита детски вик...
И нежност от очите ни извира!...
© Роберт All rights reserved.
