16 ago 2017, 20:49

И никой никога не ще се върне

  Poesía
1.2K 6 9

 

 

                                                                          

Престоят ми в това пристанище завърши...

Ив. Пейчев




                                                                       Аз си нямах море,
                                                                       но си имах пристанище...
                                                                       И измислени кораби 
                                                                       често изпращах...
                                                                       За да има кого да очаквам.
                                                                       Но никой никога не се завърна...

                                                                      Днес замина последният кораб.
                                                                      Не,  да чакам не мисля...
                                                                      Вече твърде пораснах –
                                                                      хоризонтът е картичка скучна
                                                                      и фалшиви клюкарки са чайките...
                                                                      А на кея пропиляното време,
                                                                      на очите със черна превръзка,
                                                                      куца тъй безнадеждно и сляпо...
                                                                      И никой... никой... никой
                                                                      не ще се върне никога!
                                                                      В  това пристанище
                                                                                  престоят ми приключи.

                                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...