16.08.2017 г., 20:49

И никой никога не ще се върне

1.2K 6 9

 

 

                                                                          

Престоят ми в това пристанище завърши...

Ив. Пейчев




                                                                       Аз си нямах море,
                                                                       но си имах пристанище...
                                                                       И измислени кораби 
                                                                       често изпращах...
                                                                       За да има кого да очаквам.
                                                                       Но никой никога не се завърна...

                                                                      Днес замина последният кораб.
                                                                      Не,  да чакам не мисля...
                                                                      Вече твърде пораснах –
                                                                      хоризонтът е картичка скучна
                                                                      и фалшиви клюкарки са чайките...
                                                                      А на кея пропиляното време,
                                                                      на очите със черна превръзка,
                                                                      куца тъй безнадеждно и сляпо...
                                                                      И никой... никой... никой
                                                                      не ще се върне никога!
                                                                      В  това пристанище
                                                                                  престоят ми приключи.

                                                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...