16.08.2017 г., 20:49

И никой никога не ще се върне

1.2K 6 9

 

 

                                                                          

Престоят ми в това пристанище завърши...

Ив. Пейчев




                                                                       Аз си нямах море,
                                                                       но си имах пристанище...
                                                                       И измислени кораби 
                                                                       често изпращах...
                                                                       За да има кого да очаквам.
                                                                       Но никой никога не се завърна...

                                                                      Днес замина последният кораб.
                                                                      Не,  да чакам не мисля...
                                                                      Вече твърде пораснах –
                                                                      хоризонтът е картичка скучна
                                                                      и фалшиви клюкарки са чайките...
                                                                      А на кея пропиляното време,
                                                                      на очите със черна превръзка,
                                                                      куца тъй безнадеждно и сляпо...
                                                                      И никой... никой... никой
                                                                      не ще се върне никога!
                                                                      В  това пристанище
                                                                                  престоят ми приключи.

                                                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...