16.08.2017 г., 20:49

И никой никога не ще се върне

1.2K 6 9

 

 

                                                                          

Престоят ми в това пристанище завърши...

Ив. Пейчев




                                                                       Аз си нямах море,
                                                                       но си имах пристанище...
                                                                       И измислени кораби 
                                                                       често изпращах...
                                                                       За да има кого да очаквам.
                                                                       Но никой никога не се завърна...

                                                                      Днес замина последният кораб.
                                                                      Не,  да чакам не мисля...
                                                                      Вече твърде пораснах –
                                                                      хоризонтът е картичка скучна
                                                                      и фалшиви клюкарки са чайките...
                                                                      А на кея пропиляното време,
                                                                      на очите със черна превръзка,
                                                                      куца тъй безнадеждно и сляпо...
                                                                      И никой... никой... никой
                                                                      не ще се върне никога!
                                                                      В  това пристанище
                                                                                  престоят ми приключи.

                                                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...