Aug 16, 2017, 8:49 PM

И никой никога не ще се върне

  Poetry
1.2K 6 9

 

 

                                                                          

Престоят ми в това пристанище завърши...

Ив. Пейчев




                                                                       Аз си нямах море,
                                                                       но си имах пристанище...
                                                                       И измислени кораби 
                                                                       често изпращах...
                                                                       За да има кого да очаквам.
                                                                       Но никой никога не се завърна...

                                                                      Днес замина последният кораб.
                                                                      Не,  да чакам не мисля...
                                                                      Вече твърде пораснах –
                                                                      хоризонтът е картичка скучна
                                                                      и фалшиви клюкарки са чайките...
                                                                      А на кея пропиляното време,
                                                                      на очите със черна превръзка,
                                                                      куца тъй безнадеждно и сляпо...
                                                                      И никой... никой... никой
                                                                      не ще се върне никога!
                                                                      В  това пристанище
                                                                                  престоят ми приключи.

                                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...