16 авг. 2017 г., 20:49

И никой никога не ще се върне

Поэзия

1.2K 6 9

Престоят ми в това пристанище завърши...

Ив. Пейчев

Аз си нямах море,
но си имах пристанище...
И измислени кораби
често изпращах...
За да има кого да очаквам.
Но никой никога не се завърна...

Днес замина последният кораб.
Не, да чакам не мисля...
Вече твърде пораснах –
хоризонтът е картичка скучна
и фалшиви клюкарки са чайките...
А на кея пропиляното време,
на очите със черна превръзка,
куца тъй безнадеждно и сляпо...
И никой... никой... никой
не ще се върне никога!
В това пристанище
престоят ми приключи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

Радче, от телефон стихът ти е неподреден, явно от форматирането. Вероятно от PC се чете нормално. А пред творбата ти...ще замълча!

2019-08-16T09:25:07+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

понякога сме толкова уязвими... тъжен, красив стих..

2017-09-24T22:49:45+03:00
Веси_Еси (Еси)

Стихът е прекрасен, както винаги! Натъжих се, но много ми хареса!

2017-09-03T09:57:06+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

🏵 Жегващ стих!

2017-08-18T10:52:07+03:00
Балонмен (Петър Стефанов)

Лирично, поетично и уникално произведение! Поздравления!

2017-08-17T09:10:37+03:00