26 nov 2007, 14:26

И няма

1.4K 0 36
 

И няма да е нужно да се връщам.

И няма да е нужно да мълвя...

Защото знам, че няма да е същото,

когато си отиде любовта.

И няма да се моля пак за прошка.

(От двама ни, по-грешният печели).

Поредна обич... много скъпа брошка,

напомнящо забодена в ревера ми.

И няма да те пазя във сърцето си.

И няма да мечтая да те имам.

Обичайки те... само се раздавах.

Боли, че не научих се да взимам.

И няма да те питам как се чувстваш.

(Умишлено не съм те наранявала).

От днес започва вчерашното утре.

За миг дори не съм и съжалявала.

И няма да остана в твойто минало.

И няма да съм жалкото ти сбъдване.

Ще бъда грешка, избледняла с времето.

И спомен от едно нещастно влюбване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много съм изпуснала!
    Радвам се, че прочетох!
  • "И няма да е нужно да се връщам.
    И няма да е нужно да мълвя...
    Защото знам, че няма да е същото,
    когато си отиде любовта."
    Може да се каже всичко за твоята поезия и изразност, но за мен най-важното е, че стиховете ти се помнят.
  • Трогната съм от коментарите ви! Благодаря!
  • Уаууу!!! Браво, Креми!!! Този стих е един от най-добрите, които съм чела, не само твои, а по принцип...Браво!!!
  • Дори, когато само в кратък миг,
    се върне плахо, нежно обичта,
    душите ни надават страстен вик
    и бурно сливат нашите сърца...

    Много ти се радвам, приятелко )

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...