Nov 26, 2007, 2:26 PM

И няма

  Poetry » Love
1.4K 0 36
 

И няма да е нужно да се връщам.

И няма да е нужно да мълвя...

Защото знам, че няма да е същото,

когато си отиде любовта.

И няма да се моля пак за прошка.

(От двама ни, по-грешният печели).

Поредна обич... много скъпа брошка,

напомнящо забодена в ревера ми.

И няма да те пазя във сърцето си.

И няма да мечтая да те имам.

Обичайки те... само се раздавах.

Боли, че не научих се да взимам.

И няма да те питам как се чувстваш.

(Умишлено не съм те наранявала).

От днес започва вчерашното утре.

За миг дори не съм и съжалявала.

И няма да остана в твойто минало.

И няма да съм жалкото ти сбъдване.

Ще бъда грешка, избледняла с времето.

И спомен от едно нещастно влюбване...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много съм изпуснала!
    Радвам се, че прочетох!
  • "И няма да е нужно да се връщам.
    И няма да е нужно да мълвя...
    Защото знам, че няма да е същото,
    когато си отиде любовта."
    Може да се каже всичко за твоята поезия и изразност, но за мен най-важното е, че стиховете ти се помнят.
  • Трогната съм от коментарите ви! Благодаря!
  • Уаууу!!! Браво, Креми!!! Този стих е един от най-добрите, които съм чела, не само твои, а по принцип...Браво!!!
  • Дори, когато само в кратък миг,
    се върне плахо, нежно обичта,
    душите ни надават страстен вик
    и бурно сливат нашите сърца...

    Много ти се радвам, приятелко )

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...