26.11.2007 г., 14:26

И няма

1.4K 0 36
 

И няма да е нужно да се връщам.

И няма да е нужно да мълвя...

Защото знам, че няма да е същото,

когато си отиде любовта.

И няма да се моля пак за прошка.

(От двама ни, по-грешният печели).

Поредна обич... много скъпа брошка,

напомнящо забодена в ревера ми.

И няма да те пазя във сърцето си.

И няма да мечтая да те имам.

Обичайки те... само се раздавах.

Боли, че не научих се да взимам.

И няма да те питам как се чувстваш.

(Умишлено не съм те наранявала).

От днес започва вчерашното утре.

За миг дори не съм и съжалявала.

И няма да остана в твойто минало.

И няма да съм жалкото ти сбъдване.

Ще бъда грешка, избледняла с времето.

И спомен от едно нещастно влюбване...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много съм изпуснала!
    Радвам се, че прочетох!
  • "И няма да е нужно да се връщам.
    И няма да е нужно да мълвя...
    Защото знам, че няма да е същото,
    когато си отиде любовта."
    Може да се каже всичко за твоята поезия и изразност, но за мен най-важното е, че стиховете ти се помнят.
  • Трогната съм от коментарите ви! Благодаря!
  • Уаууу!!! Браво, Креми!!! Този стих е един от най-добрите, които съм чела, не само твои, а по принцип...Браво!!!
  • Дори, когато само в кратък миг,
    се върне плахо, нежно обичта,
    душите ни надават страстен вик
    и бурно сливат нашите сърца...

    Много ти се радвам, приятелко )

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...