Животът не е никак лесен

и често е без светъл ден.

А вятърът ме брули бесен-

немилостив е той към мен.

Над мене облаци огромни

със цвят оловен, тъмносив.

А аз със силите си скромни

се чувствам вече полужив.

И като пламъци невидни,

горят ме грижите накуп.

Понасям думите обидни

на нов език - и тъп, и груб.

Топят се в мен и дълги нощи,

а утрото е с вкус горчив.

Денят пристига с късни пощи

и става кисел, и стипчив.

Че дълъг стана този преход.

Мираж е вече всеки Рай.

И чувам аз далечен ехот:

и няма край, и няма край...