Feb 8, 2017, 1:09 PM

И няма край 

  Poetry » Humour
341 0 1
Животът не е никак лесен
и често е без светъл ден.
А вятърът ме брули бесен-
немилостив е той към мен.
Над мене облаци огромни
със цвят оловен, тъмносив.
А аз със силите си скромни
се чувствам вече полужив.
И като пламъци невидни,
горят ме грижите накуп.
Понасям думите обидни
на нов език - и тъп, и груб. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??