8.02.2017 г., 13:09 ч.

И няма край 

  Поезия » Хумористична
354 0 1
Животът не е никак лесен
и често е без светъл ден.
А вятърът ме брули бесен-
немилостив е той към мен.
Над мене облаци огромни
със цвят оловен, тъмносив.
А аз със силите си скромни
се чувствам вече полужив.
И като пламъци невидни,
горят ме грижите накуп.
Понасям думите обидни
на нов език - и тъп, и груб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??