18 feb 2015, 10:16

И няма край, и даже няма минало

  Poesía » Otra
754 1 11
Нашият дом няма
врата за връщане,
затова не затръшвай
за дълго думите,
нито удавяй призраците
в мълчания.
Всички посоки
се сливат в една
от тук до напъпилия свещник
на кестените.
Шумът от вечност
е мъгла.
Рисува пак спасителна чешма
в пустинята
отшелникът на разума.
Родена от очакване река,
в която сме на правилния кораб.
Инстинктите на палубата пак
играят на комар
за чиста пролет.
Потъваме в пожертвания цвят
и няма край,
и даже няма минало
сънят със дължина
от мен до теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пишеш много хубаво! Поздрави и от мен!
  • "Инстинктите на палубата пак
    играят на комар
    за чиста пролет."

    Инстинктът води за носа послушните
    и любопитните дори и предпазливите.
    Понякога инстинктът е робуване
    на предразсъдъци от зарове измислени...
  • Впечатли ме оригиналната ти образност! Браво!
  • Благодаря ви за вниманието,приятели-творчески успехи пожелавам!
  • "Потъваме в пожертвания цвят
    и няма край,
    и даже няма минало
    сънят със дължина
    от мен до теб."
    Браво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...