18.02.2015 г., 10:16

И няма край, и даже няма минало

757 1 11
Нашият дом няма
врата за връщане,
затова не затръшвай
за дълго думите,
нито удавяй призраците
в мълчания.
Всички посоки
се сливат в една
от тук до напъпилия свещник
на кестените.
Шумът от вечност
е мъгла.
Рисува пак спасителна чешма
в пустинята
отшелникът на разума.
Родена от очакване река,
в която сме на правилния кораб.
Инстинктите на палубата пак
играят на комар
за чиста пролет.
Потъваме в пожертвания цвят
и няма край,
и даже няма минало
сънят със дължина
от мен до теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш много хубаво! Поздрави и от мен!
  • "Инстинктите на палубата пак
    играят на комар
    за чиста пролет."

    Инстинктът води за носа послушните
    и любопитните дори и предпазливите.
    Понякога инстинктът е робуване
    на предразсъдъци от зарове измислени...
  • Впечатли ме оригиналната ти образност! Браво!
  • Благодаря ви за вниманието,приятели-творчески успехи пожелавам!
  • "Потъваме в пожертвания цвят
    и няма край,
    и даже няма минало
    сънят със дължина
    от мен до теб."
    Браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...