И няма край, и даже няма минало
врата за връщане,
затова не затръшвай
за дълго думите,
нито удавяй призраците
в мълчания.
Всички посоки
се сливат в една
от тук до напъпилия свещник
на кестените.
Шумът от вечност
е мъгла.
Рисува пак спасителна чешма
в пустинята
отшелникът на разума.
Родена от очакване река,
в която сме на правилния кораб.
Инстинктите на палубата пак
играят на комар
за чиста пролет.
Потъваме в пожертвания цвят
и няма край,
и даже няма минало
сънят със дължина
от мен до теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
