Feb 18, 2015, 10:16 AM

И няма край, и даже няма минало

  Poetry » Other
751 1 11
Нашият дом няма
врата за връщане,
затова не затръшвай
за дълго думите,
нито удавяй призраците
в мълчания.
Всички посоки
се сливат в една
от тук до напъпилия свещник
на кестените.
Шумът от вечност
е мъгла.
Рисува пак спасителна чешма
в пустинята
отшелникът на разума.
Родена от очакване река,
в която сме на правилния кораб.
Инстинктите на палубата пак
играят на комар
за чиста пролет.
Потъваме в пожертвания цвят
и няма край,
и даже няма минало
сънят със дължина
от мен до теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пишеш много хубаво! Поздрави и от мен!
  • "Инстинктите на палубата пак
    играят на комар
    за чиста пролет."

    Инстинктът води за носа послушните
    и любопитните дори и предпазливите.
    Понякога инстинктът е робуване
    на предразсъдъци от зарове измислени...
  • Впечатли ме оригиналната ти образност! Браво!
  • Благодаря ви за вниманието,приятели-творчески успехи пожелавам!
  • "Потъваме в пожертвания цвят
    и няма край,
    и даже няма минало
    сънят със дължина
    от мен до теб."
    Браво!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...